Иван Стамболов-Сула  Започнахме да говорим за целесъобразността. От гледна точка на

Иван Стамболов-Сула

Започнахме да приказваме за целесъобразността. От позиция на целесъобразността едно и също деяние може да е малоумно, може да е безочливо, а може да бъде и гениално. Въпрос на целенасоченост. Но дали въпросното деяние е оправдано или не, можем да преценим само в случай че знаем коя е задачата. Нещо като в " Стопаджията " - когато най-накрая научим отговора, разбираме, че не знаем въпроса.

Казват, че държавната ротация - тази най-нова обществено-политическа форма, която завъртя главите ни, - е целесъобразна. Че Бойко Борисов още веднъж е съумял да направи най-хубавото за себе си. Хубаво, дано е по този начин. У нас задачата от дълго време не е да управляваш по някакъв тъкмо избран метод (ляв, десен, демократичен, консервативен), а да управляваш по какъвто и да било метод.

Както виждате, въвеждането на претекста за целесъобразността прави нещата прекомерно условни. Но въпреки всичко, въпреки всичко има неща, които са над условностите. Да забележим.

За ГЕРБ са дали своят вот два типа хора: такива, които са по-скоро за ГЕРБ, и такива, които са по-скоро срещу Промяната. Гласуването “против ” е доста известно по нашите земи още от времената, когато беше на живот и гибел да се гласоподава срещу комунистите. При Промяната е същото - има гласоподаватели по-скоро ЗА нашите и гласоподаватели по-скоро ПРОТИВ другите. Е, през днешния ден и от двете страни гласоподавателите “против ” са тежко разочаровани и може да се отдръпват на идващите избори. Представяте ли си! Ще гласоподавам аз по този начин, че да не видя във властта някого, дето не мога да го виждам, след което вие иска ми се съюзите тъкмо с него да ме управлявате!

Но времената са такива, че противници да се съюзяват, без от това да произлезе някакъв скандал, е нещо напълно обикновено и възможно. Не знам дали си давате сметка какъв брой ми е тежко да го кажа, само че ще го кажа: да, към този момент няма ляво, няма дясно. Не и в формалното политическо посланичество на нацията. Парламентарното.

Културните марксисти победиха. Думите на Христо Иванов, когато оглави “Да, България! ”, се сбъднаха. Когато избирате сред Кока-Кола и Пепси, не се ръководите от това, че едната е дясна, а другата лява, или пък че едната е капиталистическа, а другата социалистическа. И двете са еднообразно нездравословни джънк дринкс с доста захар, въпреки че в първия миг наподобяват вкусни.

Вече няма конфликт на хрумвания, няма избор сред политически фамилии, няма състезание сред визии за бъдещето. Демокрацията е мъртва, само че това не е вест, тъй като тя от дълго време не е изключително жива. Откакто народите са масовка в нещо доста по-голямо, което те с историческите си инстинкти не са способни да обозрат.

Демокрацията е мъртва и поради друго. В този свят на медии и връзка, на политически измами, е невероятно да съществува, да действа политически план, без зад него да стои огромен финансов център. Даже два - един народен и един световен. И в случай че някой ви каже: зад мен не стоят корпорации, а партии, то не забравяйте, че и зад тези партии, за които ви приказва, стоят съответните още по-крупни финансови центрове.

Властта се самовъзпроизвежда като някакъв колосален изкуствен интелект. Парите купуват власт, властта прави пари, с които се купува още повече власт. И от тези две неща властта е задачата, а парите са единствено средството, само че средство, без което не може. Властта не е нищо повече от надзор върху материалните богатства, които колкото и доста да са, постоянно са по-малко от човешкото предпочитание. Какви хрумвания! Каква народна власт! Може би в миналото в историята е имало моменти, когато политическите ползи на финансовите субекти и тези и на някои огромни обществени групи са съвпадали и тогава народите са чувствали революционно замайване. Но тези моменти постоянно са били мимолетни.

Този свят служи на Мамона и се движи от него. Всичко друго е някаква нескопосана матрица.

Освен в случай че не изпиеш аленото хапче. Което не е невероятно и мнозина го вършат. Ето, монасите-исихасти, да вземем за пример, за мен са хора, непринудено изпили своето алено хапче и напуснали илюзията по най-лесния и най-сигурния метод - като са престанали да се интересуват от нея. Винаги е имало и ще има две хапчета и нито едно от тях не е било и няма да бъде наложително. Красотата на свободната воля, на избора и на синергията.

Но изборът рядко ни се предлага в чист тип. В множеството случаи сме като оня маор в “Синята брада ” на Кърт Вонегът, който, пренебрегнат във вихъра на войната от непознати нему сили, гледа комплицирано и се пита: “къде съм, какво става и како ще стане ”. Какво става в действителност? Няма от кое място да знаем, само че в случай че би трябвало да спекулираме или да теоретизираме, ако предпочетем старогръцката форма пред латинската (и двете значат “съзерцавам ”), става нещо от следния тип.

Изглежда сега е налице нечуван външен напън да се сформира държавно управление в границите на налудничавите резултати от последните избори. Целта е да се приключи ръководството на Радев. И то не поради вътрешното му държание - в последна сметка на национално равнище няма особена разлика сред това дали ще ни ръководи някакво служебно държавно управление или пък уродлива ротационна коалиция, - а поради външнополитическите му измерения. За западната дипломация Радев е отвратително проруски. Именно с цел да се приключи съветското въздействие посредством Радев е натискът да се сформира непременно какво да е държавно управление.

Антируския външен напън води като реакция ответния външен напън - самият съветски. В дните откакто се заприказва за ротационното държавно управление като допустимо и напълно евентуално, започнаха да се случват неща, които жестоко отдалечават реализирането му. Гешев пое по собствен път, с което промени политическата картина. Руди Гела извърши следващото си изменничество. Даже и убийството на Красимир Каменов (Къро), даже да е било планувано месеци преди този момент, като че ли се извърши в миг, усърдно селекциониран по този начин, че да повлияе на политическата обстановка. Някой доста желае да няма държавно управление, па даже и такова обидно и унизително държавно управление като ротационното.

Натискът от запад е толкоз мощен, а нуждата да се пресече въздействието от изток - толкоз остра, че Борисов усети застрашено личното си оцеляване. Но неговата игра не свършва с това. Той знае, че не е задоволително единствено да задоволи външните сили, само че в същото време би трябвало по някакъв метод да се оправи и с вътрешните. Отвън са блъснали по масата и са споделили, че непременно би трябвало да има взаимно ръководство на ГЕРБ с Промяната, само че надали са споделили кои да са министрите и чий министър ръководител да бъде първи в ротацията. И ето го ходът на Борисов - той даде на смяната всичко, каквото можеше да се даде, даже и неща, които самата Промяна не беше се сетила (поради срам или некомпетентност) да си изиска.

Някои чисти, неизкушени души се запитаха: ами какво ще стане, в случай че държавното управление се провали, преди да са изтекли първите девет месеца, по какъв начин ГЕРБ ще употребяват заслужено своят част от договорката? Съвсем обоснован въпрос, в случай че предходното държавно управление на Промяната съумя да устиска едвам 7 месеца и 20 дни. Не е ли значимо - ще продължат да се питат чистите и неизкушените - кой ще бъде първи и кой - втори? То това не е ли като двама да се къпят един след различен в една и съща вана? Как да няма значение кой е първи и кой е втори? Та нали най-вероятно на втория ще му се наложи да се къпе в мръсотия!

И тук съгласно мен е елегантният план на Борисов. Когато след половин година кабинетът се провали, тогава Борисов ще свие плещи и ще каже: ето, даже нямах опция да опитам, имах огромното предпочитание, само че какво да направя, като тези клин за зеле не стават! И ще отидат на следващи предварителни избори - ГЕРБ като алтруисти, пожертвали за общото богатство последната си изборна победа, а Промяната - като некадърници, доказващи непроменяемо, че не могат да ръководят повече от половин година. Ако ли пък по време на първия ротационен мандат Промяната се оцапа и с някоя спекулация като Джемкорп - това към този момент ще е бонус.